До Европа и обратно

                              Очарованието на двете столици – Будапеща и Виена 

Представителна група от ПГССТ „Алеко Константинов”гр.Банско, учители и ученици, тръгна по стъпките на своя патрон Алеко Константинов. Пътешествието по стъпките на Алеко и неговия герой е посветено на предстоящия патронен празник на училището.

Заредени със страстта на Алеко за пътешествия, ние си припомняме част от анкетата, която осъществява с проф. Иван Шишманов през 1894 година:

„Коя е любимата Ви миризма?
– Миризмата на параходите и железниците.”и

„Кой е според Вас най-хубавият момент през деня?
– Ранна утрин преди изгрева на слънцето.”

И ние тръгваме малко след 4:40 сутринта от Банско за Симитли, където се прехвърляме на автобуса за нашата екскурзия. Основната част от групата е от София и затова бързаме за попълнението, преди да потеглим за границата Калотина.
Оказва се, че не сме единствените решили да пътуват още първия ден от ваканцията и поставяме в недоумение сръбските граничари, които ни съобщават, че около 30 автобуса са напуснали България. „Вие нямате ли си работа?”– това е въпросът на митничарката, която ни проверява паспортите. Преминаваме бързо, защото опашка пред нас няма. Влизаме в Сърбия, където връщаме часовниците си 1час назад.

В началото пътят е ниско планински с леки завои, но по-нататък става прав, равен и скучен. Най-интересната част е участъкът с белите скали и многото малки тунелчета под тях. Пред всеки тунел има знак каква е дължината му и колко тунела още остават. След Ниш поемаме по магистралата в посока Белград. Тук са и първите гишета, които на сръбски се казват „Путарина“ – платените участъци по магистралата. Пътят през Сърбия е доста еднообразен и унил, нищо забележително.

Единствено Белград привлича погледите ни, виждаме р.Сава и мястото, където се съединява с Дунав. В далечината се очeртава и старата част на града.

Пресичаме без бавене сръбско-унгарската граница. На влизане в Унгария ни прави впечатление неразбираемият език и необичайният правопис на думите. Не можем да прочетем нищо на унгарски. Но…нали затова имаме екскурзовод.

В Будапеща ни очаква изненада – романтична разходка с кораб, на който ни посрещат с чаша шампанско и торта. А нощната гледка от корабчето към Буда и Пеща е прекрасна.  Спомен за цял живот. В близък план са Парламентът и всички забележителности покрай брега на достолепната река Дунав.  Гирлянди от светлини очертават силуетите на мостовете в далечината.

Настаняваме се в хотел Будапеща, откъдето се открива страхотна панорама към града. Тук ще бъдат и трите ни нощувки. Посрещаме изгрева на слънцето в 6.15 ч. от 10-ия етаж на хотела. Прекрасна и зареждаща гледка.

Вторият ден от екскурзията е посветен на Виена. Тръгваме рано сутринта от Будапеща с огромен ентусиазъм и нетърпение. Екскурзоводката ни запознава най-общо с историята на този уникален град, а останалото ще научим като пристигнем.
Виена е столицата на Австрия. Град с голяма история, която започва още от 500 г пр. Христа, впоследствие става граничен  град на Римската империя, преминава през Средновековието като седалище на династията Батенберг и впоследстие на Хабсбургите. Виена е спасителката на Европа по време на Османското нашествие като на два пъти спира турците по пътя им към Стария континент и е наречена “най-силната крепост в християнския свят”. В този град всичко е история.

Спираме пред двореца „Белведере”, където ни очаква местна екскурзоводка. Този дворец е построен като резиденция на принц Евгени Савойски през 1722г. Комплекс от два замъка с прекрасна градина помежду им. Сега тук се помещава музеят на австрийското изкуство. Сред експонатите е и известната картина „Целувката” на художника Густав Климт. За съжаление нямаме време да посетим музея, но се наслаждаваме на прекрасната панорама в градината и дворцовото великолепие отвън.

Ето ни на булевард Рингщрасе. Рингщрасе не е просто една обикновена централна улица или по скоро кръг, тя също има своята история: тук е била крепостната стена на стария град и тук са повечето интересни места за посещения. Слизаме на площад „Мария Терезия” пред паметника на великата императрица. Срещу него е императорският дворец Хофбург. Започнат като зимна резиденция на Хабсбургите, днес в него се помещават музеи, концертни зали, но същевременно той е и резиденция на президента на Австрия. Архитектурата е зашеметяваща със своята пищност, форми и красота.

В градините на Хофбург е пълно с туристи от различни националности, въоръжени с фотоапарати – те се разхождат наоколо и снимат всички забележителности.

Имаме чувството, че половината свят се е събрал на това малко пространство – чуват се разговори на най-различни езици, но всички посетители са обединени от желанието да надникнат колкото се може по-дълбоко в историята и да задоволят своето любопитство. Много романтично (на фона на царящото шумно многоезичие) изглеждат каляските с коне, управлявани от атрактивни кочияши – те предлагат разходка из старата  Виена.

Наблизо е разположен паметникът на Чумата от 17 век, изграден от мрамор и злато. Той е обещан от император Леополд и напомня за злото, отнело живота на много хора, но и за  надеждата, че това повече няма да се повтори.

Наблизо е огромната катедралата „Св.Стефан”. Едно чудо на архитектурата, което ни кара да се чувстваме нищожни, а обективът на фотоапарата се оказва твърде малък, за да обхване цялото и величие. Църквата е строена в продължение на цели 160 години. Внушителната готическа катедрала излъчва студенина и респект, но такова е и предназанчението и.

Поредната забележителна сграда е Кметството на Виена, покоряваща със своето  величие. На сградата се издига един от трите символи на Виена – Железният рицар на Кметството.

Посещението на Парламента ни създава чувството, че сме в Гърция. Той е построен изцяло в новогръцки архитектурен стил през 1874-1883г. Пред сградата на парламента се намира фонтан със статуята на богинята на мъдростта Атина, а край нея са алегоричните фигури на четирите най-важни реки на Австрийската империя – Дунав, Ин, Елба и Вълтава.

Няма край невероятната архитектура, нямат край местата, които разказват все по-интересни истории. Минаваме покрай много паметници на: творци на изкуството, владетели, воини и много велики личности. Някои от тях  са творили във Виена, воювали са за нея и за Европа.

Виждаме къщата на прочутия художник и архитект Хундертвасер, впечатляваща със своя необичаен „шарен”вид и безброй малки прозорчета и романтични балкончета, връщаме се покрай сградата на ООН и „засядаме” в прочутия Пратер – една страхотна виенска атракция. В него посетителите могат да се насладят на доста екстремни изживявания и студеният април не спря някои от по-смелите търсачи на силни усещания да вземат силна доза адреналин на виенското колело, на влакчето на ужасите и водните въртележки.  Видяното в Пратера ни насища с емоции и през цялото време на връщане към Будапеща не спираме да коментираме изживяванията си там.

Пак сме в Будапеща.  На сутринта отново по алековски посрещаме слънцето, което се показва точно над Парламента, все още огрян от нощните светлини. В ниското цари мрак, а високите хълмове са порозовяли от първите слънчеви лъчи. Красота! Готови сме за панорамната обиколка из града. Имаме си нов местен гид – сладкодумната и симпатична Габи.

Ден за Будапеща. За тази среща мечтаем от години.

Минаваме покрай Парламента, една от най-големите парламентарни сгради в света. Нейната красива архитектура и впечатляваща фасада се открояват на фона на градския пейзаж. Пристигаме на Площада на героите, построен в чест на 1000-годишнината от създаването на Унгария. Величествен ансамбъл от паметници, които разказват за бурната унгарската история. Изкачваме се по хълма „Будвар”, където са Рибарските кули и се наслаждаваме на великолепната гледка към р. Дунав и Пеща. Величествената катедрала „Св. Матияш” и Паметникът на чумата допълват картината.

На пешаходната разходка по ул.”Ваци” попадаме на великденски базар, послучай католическия Великден. Хората вече празнуват с вкусни местни изкушения и бира. Неземни аромати измъчват обонянието ни и ние се втурваме да вкусим от унгарските кулинарни специалитети.

На импровизирана сцена оркестър засвирва игрива унгарска мелодия. Сърцата на нашенци не издържат и трима ентусиасти извиват българско хоро под звуците на унгарски ритми. Събират се много зрители и някои от тях също се хващат на хорото. Е, правим по-весел празника на унгарците… Накрая, както си е редът, един от „нашите”изпъчва гърди пред събралото се множество и вика с гръмовен байганьовски глас: „Булгар! Булга-а-р!” Ние се смеем от сърце, но само ние си знаем защо се смеем.

Иска ни се този ден да не свършва, но знаем, че всяко хубаво нещо има край, за да мечтаем за следващия неповторим миг, който ни очакава.Някъде по света или (защо не) някъде в България. Както е споделял Алеко Константинов пред свои приятели, че ако не успее да осъществи мечтата си за околосветско пътешествие, ще се задоволи с едно пътуване по билото на нашата дивна Стара планина и пак ще е неимоверно щастлив. Та така и ние. Ако не отидем скоро в чужбина, ще поемем по пътищата на родина.

Обратният път е дълъг, София ни посреща с дъжд, а Предела и Пирин – със сняг. Красива зимна пролет. Но ние всички сме щастливи, защото отново сме в родната планина. У дома!